Лечебни гъби

Лечебните гъби имат важни ползи за здравето на хората и проявяват широк спектър от въздействия: антибактериални, противогъбични, противовъзпалителни, антиоксидантни, антивирусни, повлияващи имунитета, антидепресивни, намаляващи високата кръвна захар, холестерола и високото кръвно налягане, предпазващи черния дроб и др.  Наричат се още медицински, лекарствени или витални гъби.

Гъбите имат свое собствено царство, отделно от животните и растенията. Важно е да се отбележи, че лечебните свойства на гъбите, са много по-силни от тези на билките!

През 1590 г. е направен първият микроскоп, от холандеца Янсен и това допринася за по-детайлното опознаване на гъбите. В началото на 19-ти век е установено, че гъбите се състоят от 3 важни части – хифи (нишки), мицел и плодно тяло. Мицелът и хифите рядко могат да се видят, защото те са в земята, в дървото, в компоста и др. Мицелът представлява плътна мрежа от тънки нишки(хифи) и изглежда като паяжина или плесен. Той е същинското тяло на гъбата и в него се съхраняват хранителните вещества, нужни за развитието на плодното тяло (то произлиза от мицела). От мицела израстват отделни  нишки, които се наричат хифи. Те поемат вода и хранителни вещества и ги пренасят към мицела (затова сравняват хифите с корените на растенията).

Плодното тяло е надземната част на гъбите и се състои от шапка (гугла) и пънче.  Ролята на последното е да носи шапката и да я държи нависоко. Затова в пънчето има повече хитин (който е по-твърд и по-трудносмилаем). В долната част на шапката има ламели, в които се намират спорите (по функция приличат на семената на растенията), чрез които гъбите се размножават (вятърът ги разпръсква).

Ако се направи сравнение на гъбата с дърво, нишките на гъбата са корените, мицелът е дънерът, а плодното тяло  – цветовете или плодовете на дървото!

През 1928 година, ключов експеримент, осъществен от шотландския учен Александър Флеминг показва, антибиоза срещу бактерии от страна на гъби от рода Penicillium. Флеминг постулира, че ефектът се дължи на присъствието на антибактериално химично съединение, което той нарича пеницилин.

Непрекъснато нарастващият интерес към микотерапията (фунготерпаията) изисква силен ангажимент от страна на учени и изследователи , за разширяване на клиничните изпитвания и предлагане на качествени добавки с природен произход и доказана  чистота.

Още от древността е известно, че някои гъби не само са много вкусни, но и притежават изключителни лечебни свойства!  Япония и Китай имат традиции в използването на гъбите за облекчаване на различни заболявания.

Досега са известни около 100 000 вида гъби. Но 90% от тях са микроскопични – квасни, плесенни или болестотворни гъби. 10% от гъбите са висши и се събират с ръце (около  10 000 различни вида), като лечебните са около 100, но 7 от тях са най-важни! В този раздел са описани биоактивните съединения на  седемте най-популярни лечебни  гъби и техните ефекти, и механизми на действия.  Освен това са анализирани употребата и фармакологичната им активност.